1. Мястото за хранене на котката трябва да бъде постоянно и избрано там, където няма да й се пречи. Тя предпочита да се храни сама, но привиква и в компанията на нейния стопанин.

2. При изваждане на храната от хладилника тя не бива да се дава веднага, а едва след нейното темпериране до стайна температура.

3. Твърде еднообразното хранене (само риба, месо, дроб и др.) трябва да се избягва. Дори котката да е доволна от това меню, не трябва да се допуска в никакъв случай, тъй като довежда до появата на различни заболявания.

4. На котките трябва да се дава разнообразна храна. В това отношение готовите храни предлагат широк асортимент от различен тип храна, удовлетворяваща вкуса на всяка котка. Преминаването към друг тип храна обаче, трябва се осъществява постепенно, като новата се добавя и размесва с досегашната храна, първоначално в малко, а след това във все по-голямо количество, докато накрая се премине изцяло на нея.

5. Честа грешка е престараването с даването на витамини и минерални вещества в храната. Пълноценната готова храна съдържа необходимото количество витаними, макро- и микроелементи и всяка добавка от тях води до излишното им натрупване в организма на котката, което води до заболяване.

6. Не трябва в никакъв случай на котката да се дават кости, тъй като малките задавят, а големите може да доведат до фрактура на зъбите или на челюстите.

7. Не трябва да се предлага на котката готова кучешка храна, тъй като тя е значително по-различна - съдържа много по-малко количество белтъчини и мазнини от котешката, и довежда до недохранване и недоимъчни болести.

8. Не трябва да се дават на котката подсладени млечни продукти, както и шоколад или шоколадови изделия, които водят до наднормено тегло и кариес на зъбите.

9. Не трябва да се оставят хранителни остатъци в купичката на котката, тъй като те може да се вкиснат или да бъдат замърсени от мухи или други насекоми с микроорганизми. Котката обича чистотата, поради което хранилката трябва винаги да е добре измита. Нейната купичка трябва ясно да се различава от другите домакински съдове, тъй като някои котки, които се хранят в такива съдове, често си позволяват да посягат към чиниите с храна на масата, предназначена за хората.

10. Купичката за вода е необходимо винаги да бъде чиста. В нея трябва да има постоянно темперирана до стайна температура вода, която през няколко часа да се излива и пълни с прясна вода.

11. Понякога някои котки са много предирчиви към предложената им храна и дори са способни да гладуват, ако не я "одобрят". Това не бива да се допуска, защото може да навреди на здравословното им състояние. Необходимо е да се предложи по-голямо хранително разнообразие, за да не може котката да откаже категорично промяната. В случай, че тя отказва да се храни, може да се остави за 1-2 дни на гладна диета без опастност, ако тя е здрава. Ако обаче липсата на апетит се придружава от повръщане или диария, необходимо е незабавно да се потърси помощта на ветеринарен лекар.

12. След нахранване на котката необходимо е да й се осигури спокойствие и покой, като няколко часа не бива да се играе с нея.